"Хайтек парк плюс стадион? Още една лудница на 4-ти километър" - статия на Тодор Ялъмов във в. Сега

by Meglena Geneva | Jul 02, 2012

Публикуваме статията на Тодор Ялъмов, която излезе във в. Сега на 21-ви юни 2012 г. Г-н Ялъмов е от Фондация "Приложни изследвания и комуникации", координатор на Мрежата от технологични паркове и бизнес инкубатори на Световната банка в Източна Европа и Централна Азия (2008-2012) и съмишленик на идеята за ТехноМеджикЛенд.

 

Хайтек парк плюс стадион? Още една лудница на 4-ти километър

Докато управляващите чертаят шумно мега планове, малки фирми скромно градят основите на българската силициева долина

 

Всички чакаме с нетърпение новия национален (футболен) стадион и чудото, наречено "София тех" - научно-технологичния парк. Също както чакахме и дочакахме спортно-развлекателната зала "Армеец". Вече знаем, че планът е новите две придобивки на София да са в съседство със залата "красавица" на премиера Борисов - пак в района на 4-ти км. И от птичи поглед веднага лъсват два проблема. Първият е там ли е мястото и могат ли да се съчетаят стадион и технопарк. Вторият е как ще се привличат фирмите - обитатели на бъдещия технопарк.

Трябва да сме наясно, че в урбанистичната математика едно плюс едно понякога може да се окаже дори отрицателно число. А ето че грешките при планирането на зала "Армеец" не са научен урок. Заради необходимостта от икономии отпадна подземният паркинг. Сега задръстванията, когато има концерт, блокират каре от почти 4 кв. км - между външно министерство, Окръжна болница и булевардите "Г. М. Димитров" и "Шипченски проход". Само си представете какво ще се случи, ако има едновременно мач на бъдещия стадион и концерт в зала "Армеец", а и постоянен човекопоток към и от "София тех парк"?

Във всички нормални страни стадионите са изнесени далеч от центъра на града, на място с висока проходимост както за частни автомобили, така и за обществен транспорт (вкл. метро). Такова място за София вече неведнъж е обсъждано и одобрявано - до летището. От една страна, дотам ще има метро (вероятно то ще е готово по същото време, когато най-рано може да бъде построен стадионът). Освен това има достъп и откъм Околовръстното, което ще реши проблема със задръстванията. Може би някой си мисли, че част от парите на технопарка (разчитаме на еврофондове) може да се използват и за инфраструктура за стадиона. Но такива бакалски сметки може да доведат до компрометиране и на двете начинания. Да не говорим, че Европейската комисия може да възрази на такъв сценарий. Освен това аргументацията, че спортният комплекс ще допълва технопарка и така ИТ специалистите ще разкършват тела (например като ритат топка), не е много убедителна, защото близки възможности за спорт има и сега - на 10 минути пеша са стадион и басейн "Академик" (на БАН/СУ).

Още по-сериозни дискусии са необходими за това  как да се привличат обитатели на хайтек парка.
Президентът покани наскоро титани като HP, Microsoft, Cisco и Google и се разбра, че има обещания за наемане на офиси в парка. И четирите компании обаче по-скоро търгуват, а не произвеждат в България. И добавената им стойност у нас е по-ниска, отколкото на редица български компании. А това, което дава растеж, е добавената стойност, не просто големите имена.

Microsoft направи център за научни изследвания и развойна дейност (НИРД) в Белград още през 2005 г. А тукашният Иновационен център на същата компания (учреден горе-долу по същото време) все още стои неизползваем. За сметка на това българска компания - "Телерик", се наложи като световен лидер в MS технологиите благодарение на собствено НИРД звено.

Въпреки че HP осигурява добре платена работа на 4000+ души, допринася много за високотехнологичния ни износ и съдейства на български компании да пробият на чужди пазари, добавената й стойност е под средната за сектора, а много от служителите й са далеч от информационните технологии. В официалния отчет на дружеството пише, че то не извършва научноизследователска и развойна дейност. Впрочем друга американска фирма, не по-малко значима от споменатите четири - VMWare, е разположила втория си по големина НИРД център в София (само на 5 минути от Колелото на 4-ти км). На 7-и км пък е друга (българска) фирма, която е №1 в света в своята ниша - "Хаос Софтуер", и брандът й е базиран на сериозна наука. Добавената й стойност е над 70% - една от най-високите в бранша. За тези, които не са я чували - с нейн софтуер е правен филмът "Аватар".

В бранша "информационни технологии и комуникации" има много фирми, които не просто са иновативни и растящи, но и са ключови за определени сегменти от пазара (например автомобилна електроника - "Мелексис", "Сензорнайт", "Интегрейтед Микроелектроникс"). Някои от тях са измислили и произвеждат световни иновации в тази сфера.

Технопарковете и инкубаторите по света се стремят не просто да привлекат "големи имена", които да правят нещо рутинно, а да създадат условия за раждането на нови фирми - базирани или на научни изследвания, или на нови бизнес партньорства между "големи" и "новаци". Така привлечените фирми в технопарка трябва да имат служители, които да създават висока добавена стойност, да работят по върхови технологии, все още непознати на пазара.

В идеалния случай в технопарка трябва да има фирми, които работят в партньорства (помежду си или с близки до парка фирми) върху нови продукти. Например, ако вече имаме значимо производство на автомобилна електроника в България, да се опитаме да диверсифицираме към самолетната електроника. Знаете ли, че "Армстехно" има собствен безпилотен самолет със собствена авионика и е продаден на НАТО-вска армия? Давам този пример и защото предстои нова фаза на модернизация на армията ни и алюзията със старта на силициевата долина би била по-пълна. Технопаркът и инкубаторът към него, както казаха управляващите, няма да е просто бизнес парк, а ще подкрепя създаването на иновации, което по природа е рисково. Българските политици трябва да демонстрират, че не търсят лесен и нискорисков имидж с известни имена, а са готови да вземат трудни решения за подпомагане на български фирми на автентични пазарни предприемачи, а не непременно на фирмите, от които купуват продукти и услуги.

В средносрочен план (10-15 г.) най-важният аргумент срещу разполагането на национален стадион до технопарка е неизбежната необходимост от пространство за развитие на парка. В такива случаи трябва
да се мисли с хоризонт поне 20 години . Може да се поучим от опита (и грешките) на съседна Гърция. Технологичният парк в Солун, създаден с подкрепата на ЕС, е много успешен и добре управляван. Но при една от нашите срещи ръководството на този парк отбеляза като голяма грешка, че е планиран късогледо и че след първите успешни години вече е отеснял, а няма накъде да се разширява.

Вместо стадион до технопарка може да се настани Политехническият музей като типичен научно-технологичен (развлекателен) парк. Може да се направят също обсерватория, модерен планетариум (София е май единствената европейска столица без планетариум) и други научно-технологични атракции, които да привличат ученици и техните родители, да ги забавляват и да ги мотивират да стават инженери, а не например психолози, банкери или юристи. Всъщност българската ИКТ индустрия има нужда точно от това - повече и по-добре подготвени инженери. Ако ги имаме, високотехнологичните компании ще прииждат сами. Точно това е казал и Бил Гейтс на нашата делегация.

Процесът по планиране и изграждане на технопарка трябва да промени ролевите модели у нас и децата да искат да подражават на успешни инженери, учени и серийни предприемачи тук, в България, а не на екшън герои от мутропрехода. Усилията в тази посока ще струват по-малко пари от един помпозен технопарк, а ще имат по-голям ефект от няколкостотин хиляди квадратни метра офисна площ.


Оригиналната статия можете да видите на адрес:
http://www.segabg.com/article.php?id=605255

Категории